Проф. Искра Баева Ако приемем, че предложените от ПП-ДБ промени в

Проф. Искра Баева: Периодичното поставяне на темата за националния празник е комплекс за малоценност

Проф. Искра Баева

Ако приемем, че препоръчаните от ПП-ДБ промени в Конституцията на Република България не са императивни, а са препоръчани за публично разискване, желая да заявя своето противоречие с две от предложеията. Става дума за промяната на националния празник и за въвеждането на мандатност на кметовете.

За мен от време на време повтарящото се слагане под въпрос на националния празник е удостоверение за комплекс за непълноценност. Комплекс, който ни пречи да се огледаме умерено и с възприятие за достолепие в личното си минало. Няма да кажа нищо нито ново, нито автентично с изказванието, че концепцията за нов народен празник е провокирана от геополитическото и политическото злободневие. Онова, подбудено от края на Студената война и преустройството на света, в което ние извършихме преориентация от Изток на Запад.

Ясно е, че 3 март като ден на успеха на Руската империя над Османската, вследствие на която е основана модерната българска страна, е неуместен за България като член на НАТО и Европейски Съюз (по реда на присъединението ни). А демонстрация на комплекс за непълноценност е да се откажем от неуместната дата, единствено тъй като се срамуваме/страхуваме от това какво ще кажат новите ни съдружници.

Това са известни неща, само че моята грижа е провокирана по-скоро от опасенията за опошляване/политизиране на празника 24 май и неговата роля в българската история и българското общество.

Ще стартира с нещо добре познато още от учебно заведение. Думите на Черноризец Храбър от „ За буквите ”: „ в случай че запиташ славянските азбукарчета, като речеш: „ Кой ви е основал писмеността или превел книгите? “, всички знаят и в отговор ще рекат: „ Св. Константин Философ, наименуван Кирил, той ни сътвори писмеността и преведе книгите и брат му Методий “. И в случай че попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българския княз ”.

Да, ние знаем кои братя са основали писмеността, само че знаем също по този начин, че те са основали глаголицата, а кирилицата, която следва графично гръцката писменост, е основана от техните възпитаници в българската страна. Знаем също по този начин, че сме помогнали кирилицата да стане книжовност и на част от другите славяни, с което сме основали опция тя да стане интернационална и международна (но не самите ние, а с помощта на Русия – ох, отново тази неприятна Русия!). Днес, когато за жалост имаме все по-малко мотиви да се гордеем с родината си, писмеността е една от сигурните основи за горделивост на българите.

Проблемът обаче е в това, че с помощта на политиците ни ние към този момент се отказахме от общославянския темперамент на писмеността или както е записано в този момент в предлагането, той остава единствено на „ българското слово, култура и културата ”. А с отхвърли от глаголицата и подчертаването единствено на кирилицата (както е в предложението) се отхвърляме и от делото на светите братя Кирил и Методий. И всичко това е направено от политиците, които виждат в празничната система на страната късмет да решат по-краткосрочни или по-дългосрочни свои проблеми.

Докато българският народ още от преди Освобождението от 1878 година откровено чества, обича и благоговее пред светлия празник 24 май. И не търси никакви политически дивиденти нито от името му, нито метода на отбелязването му.

Затова желая за следващ път за прикани: Политици, оставете на мира всенародния празник на писмеността! Не го политизирайте, като го обявите за формален народен празник, на който в центъра на вниманието по закон би трябвало да бъдете вие! Имате всички останали дни разполагаем, не посягайте на този!

Второто ми противоречие е обвързвано с предлагането за ограничение на мандатите на кметовете. Вече се чуха гласове за какво се лимитират мандатите единствено на част от избираемите персони. Защо да вземем за пример ограничаването не се отнася до всички кметове, а освен тези на общините или за какво не се отнася и за депутатите.

Но моето противоречие върви в друга посока. Изразих подозрението си в успеваемостта на това ограничаване още когато Българска социалистическа партия вкара трите мандата (12 години) за своите депутати. Определих това решение като неточност, тъй като то показва отношение към политиката като средство за обогатяване („ трапеза ” или „ баница ”), а не като към професионална политическа активност, в която с изключение на умеенето да се печелят гласовете на хората, се изисква познания, познаване на законите, на законодателния развой и така нататък

В още по-голяма степен това важи за кметовете, тъй като те са мажоритарно избирани и ръководят живота на значително хора. Ако не прави добре своята работа, кметът би трябвало да загуби поста си още на идващите избори – това е демократичната процедура. А в случай че ръководи добре наложително ли би трябвало да бъде сменян на избран интервал от време? И в случай че неприятните кметове не бъдат отхвърляни от обществото дали това се дължи на неналичието на мандатност или на други проблеми в обществото ни: да вземем за пример на недобро действие на демократичните процедури, мафиотизация, слагане на огромни общности в зависимости и така нататък Но би трябвало да е ясно, че тези проблеми няма да се решат с въвеждането на мандати, а единствено ще залъже хората и ще им попречи да схванат същинските аргументи за неприятния си живот.

И ще посоча задгранични образци, без които в България май просто не можем. Ето два. Вили Бранд с изключение на, че е оглавявал ГСДП 23 години и е бил канцлер от 1969 до 1975 година е бил и кмет на Западен Берлин цели 9 години – от 1957 до 1966 година Конрад Аденауер на собствен ред огравява ХДС 16 години, канцлер е 14 години, само че е бил и кмет на Кьолн 16+ години: от 1917 до 1933 година, когато е отхвърлен от нацистите, и още веднъж през 1945 година Така че казусът не е в мандатите на кметовете, а в уменията им да ръководят дейно в интерес на жителите.

А при нас казусът е във действието на демокрацията, само че и в уменията на хората като гласоподаватели да пазят своите права. Това е нещо, което може да се научи, най-много посредством упражяване на демократичните процедури.